автор: Гавраил Гавраилов, RuralBalkans
Уранополи е входът към Света гора. Оттам тръгват морските съдове, които превозват поклонници към монашеската република. Първите заселници са гръцки бежанци от Мала Азия след Първата световна война. Днес селото има около хиляда жители, а през топлите месеци се превръща в чудесен морски курорт.
Празникът на Уранополи е на 21 май. При едно от нашите пътувания към Атон се оказахме ненадейно част от него. По план трябваше да бъдем в манастира Дионисиат, но липсата на входна виза за един от нас ни забави с ден. Решихме да използваме това време в изследване на кулинарните тайни на района.
След сутрешен плаж в общинския център – градчето Йерисос, седнахме на една от псаротаверните на крайбрежната алея. Хапването на рибни деликатеси е стара традиция за нас като поклонници в деня преди влизането ни на Атон. В последните години този район на Северна Гърция се е утвърдил като територия за качествени био храни. Чистата природа, богатите на риба морски води, характерните натурални продукти от манастирските градини и цялостно усещане за споделена сакралност на храната, създават тази кулинарна слава. И ако в Йерисос се усеща по-скоро туристическа нагласа към храненето, то Уранополи добавя своя принос към поклонническата ни душа.
Уранополи
В топлата пролетна вечер се отправяме на кулинарна обиколка из селото с план да хапнем печена риба, тарама хайвер и свежа зелена салата в комбинация с узо. Изненадваме се, че площадчето до пристанищната кула е затворено за автомобили, наредени са маси и столове, а отпред има сцена с жива музика. Озоваваме се в центъра на традиционен празник, честващ годишнина от основаването на Уранополи. По стара традиция се прави рибен курбан – раздава се топъл хляб и прясно изпечена риба. Така без план се включваме в празника на местната общност и споделяме с тях кулинарните богатства на Атонския залив.
Храната на рибарите е проста и вкусна. Продуктите обикновено са сезонни – прясно уловени или откъснати от градините покрай брега. Пролетта е особено вкусна в района – има много свежи продукти, които чудесно се комбинират с риба и морски дарове. Великденските пости вече са отминали и всички наваксват с храненето. След чудесната обща вечеря на площада в Уранополи, изпращаме слънцето, а на другия ден рано се отправяме към пристана.
Ксиропотам
Както винаги се получава на Атон – предварителните планове нямат никаква стойност. Така се озоваваме непланирано в манастирa Ксиропотам. Той е удобно разположен над пристанището Дафни. Сегашният игумен е швейцарец, условията за подслон и хранене са луксозни, а закуската е в стил петзвезден хотел – шведска маса, богат избор от млечни деликатеси, свежи плодове и зеленчуци. Но ние се впечатлихме повече от трапезата след вечерната служба, когато опитахме яхния с морски дарове и пилаф, както и печени пипала от октопод.
На втория ден пътят ни отведе непланирано по източните брегове на Атон. След пешеходен преход до Карея, се отбиваме и през келията на стареца Паисий Светогорски. След това получаваме благословия от стареца Гавриил в съседна келия и се спускаме към Ставроникита. Следва преход с корабче през няколко манастира, а ние се любуваме на гледката към планината Атон.
Хилендар
В сръбския манастир се озоваваме след едночасов пешеходен преход от пристана му, а докато вървим, усещаме и силно земетресение. Посрещат ни като скъпи гости, но пристигаме в момент, когато монасите почиват, затова ни слагат да хапнем заедно с работниците, които се грижат за лозята и маслините. Храната е вкусна, а ние сме прегладнели. За първи път ядем кайма на Атон – в пълнени чушки с ориз. Но това се позволява за работниците, особено за строителите. Хилендарският манастир е светиня за нас българите. Там няма игумен, счита се, че самата Богородица е игумения на светата обител. След големия пожар от лятото на 2004 г., тече усилен ремонт.
След вечерната служба и трапезата, се отправяме на поклонение пред мощите, които се съхраняват в манастира. След това се изкачваме по дълга стълба до иконната галерия, където се съхраняват някои от най-добрите образци на целия Атон. След това се спускаме към помещенията за пренощуване, като пътьом си късаме босилек, за да гоним с него комарите.
Зограф
Последната ни спирка както винаги е нашия манастир. Поради забавянето ни с влизането на Атон, се появяваме там на 24 май, ден след първоначалния ни план. Така участваме във вечерна служба във възхвала на светите братя Кирил и Методий, а на следващия ден е неделя и трапезата е особено изобилна. За първи път участваме в подобно кулинарно угощение със седем различни ястия, а виното от манастирската изба се лее щедро. Зограф е известен сред монашеската общност на Атон като мястото с най-добра кухня и вино. В подобни моменти разбираме, че тези слухове не са никак случайни. Разбира се има и кисело мляко на трапезата, нещо характерно само за българите. На мен лично ми допада печената риба в собствен сос, подправена с майоран и розмарин.
В последните години Зографският манастир се развива добре. Постепенно се увеличава броя на монасите, има много послушници и сезонни работници (наричани харизани). Тази динамика се отразява и в работата на магерницата, където петима души са ангажирани в ежедневната работа по приготвяне на храна. Когато има празници и по-голям наплив от гости, влизат и още помощници. Радващо е, че се спазват много от традициите на българската кухня. След цялото кулинарно разнообразие на Атон, за пореден път родната храна ни се струва най-вкусна. Ако трябва да правим подробна класация, може би най-зле се справят с готвенето в руския манастир Пантелеймон, за разлика от Зограф, Хилендар и Ватопед, където магерите (готвачите) са особено талантливи. Но трябва да направим уговорката, че все още не сме посещавали скита Милопотам, където кулинарните способности на монах Епифаний са легендарни. Той е автор и на чудесна книга с атонски рецепти, за която ще разкажем следващия път.
