Метаморфозата на генерала се превърна в част от обществено-политическия живот на България. Особено внимание днес ще отделим на преминаването на героя от пагона към костюма.
Преди време няма да забравя, какво казваше великият Стефан Данаилов. В началото, когато постъпва в длъжност, като Министър на културата, думата „г-н Министър“ му звучи далечно. Дори изрично забранява на хората, работещи в институцията, да го наричат така.
Но с продължение на времето думата „г-н Министър“ започва, все повече да гали ухото му. От толкова неприятна дума, тя дори започва да му доставя и дори удоволствие, при обръщане към него по този начин. Може би колкото по-високо стигаш, толкова по-малко виждаш.
Думите на Ламбо са актуални включително и днес. Това е защото в България е доста по-силно чувството за принадлежност към дадена институцията. Може би затова забелязваме метаморфозата на голяма част от българските политици, които те претърпяват след избора им на дадена обществена длъжност.
Метаморфозата на службата
В конкретния случай ние няма да говорим за определен човек, а за лице заемащо дадена длъжност, в точен момент от време. Излизайки пред обществото, вече не е въпроса за личността, а за институцията или структурата, който представляваш. Застанеш ли в публичното пространство всичко лично трябва да остане на заден план.
В началото на пандемията обликът на генерала, който ще спасява България беше един спретнат, излъскан с униформа. Отговаряше по същество и винаги, когато приключваше казваше редно „свърших“. Инструктиран да запази своята пълна бойна готовност за предстоящ сблъсък. Готов да служи на нацията, за адмирацията, тъй генералски.
Превъплъщението в образ на спасителя достигна своя пик в изказването „Не е време за купон!“ Харизматичното излъчване на силата на българската армия завладя сърцата на мало и голямо. Заваляха лозунги възгласящи новия „Осанна“ за президент, министър, началник и предводител на българския народ.
Но дори и да не знаем продължението на историята, то си спомняте със сигурност нейният край. Той започва със спасител, след това той се превръща в предател и бива разпънат на кръст. След малко време героят възкръсва, случва се метаморфозата на облика и той се връща.
Но понякога историята в книгите се различава от действителността. След първото сериозно отпадане на мерките, забелязахме смяна на облика. Така униформата беше заменена с костюма. Обликът на спасителя се превръна в образа на администратора. Този не обичан чиновник, който седи зад бюро и се дразни, че му задават въпроси.
В интервюто пред Алтернативата метаморфозата на генерала се утвърди и така той придоби завършен вид. Тук възниква и въпросът, кой е истинският образ на националния ръководител от екрана на телевизора. Можем ли да му се доверим и какво ни говори новото му лице в костюм. Замяната на пагона с административна униформа ни подсказва за преливане на облика от една длъжност в друга.
Достигането на финалния етап на метаморфозата на героя остава тепърва да проследим. Дали облика на спасителя, създаден в началото ще се завърне на бял кон през втората вълна или администратора ще надделее. Сигурно е едно, че промяната в поведението се отличава и носи след себе си апаратната апатия.
Метаморфозата в говоренето
Ако в началото можехме да говорим за човек, който беше загрижен за нацията, отговарящ на всички въпроси, то днес констатираме едно безразличие с изблици на дъблока апатия. Дали поведението се базира на лична база, защото сме го обидили със своите въпроси или светлината на министирските прожектори започна да го заслепява.
Не можем да сме сигурни, какво точно се случва с любимия ни ръководител. Може би метаморфозата на превъплъщението от образа на военен стратег и лош вестоносец изведнъж се смени с обикновен политически коректен администратор. Аплодирането на успехите и смяната на доспехите замениха лошите новини, както горчивото сутрешното кафе се заменя с топла чаша прясно мляко с какао.
До къде ли ще стигне развитието на новата фигура в държавата. Дали светлината на прожекторите не прекали и дори започна да прегаря образа на генерала. Някак си нежеланието и неглижирането на въпроси от медиите се очертава новата му форма на комуникация. Излизането от пресконференции или от телевизионно студио си е запазена марка на сърдития български политик, а не на генерал.
Но в политиката генерали има бол. Те също претърпяха метаморфозата от пагона към костюма. Едни запазиха своите геройски медали, други останаха просто генерали. Но съдбата има неведоми начини да разкрива всяка маска и е въпрос единствено на време да видим истиското лице на генерала в пагони, или в костюми.
