В поредицата „Мистериозната България“ ще ви запознаем накратко с 12 удивителни, чудати и на моменти необясними местности от нашата родина. Места, които са енигма не само за нас, но и за останалия свят. Места, с които можем да се гордеем и които отварят в съзнанията ни въпроси.
Осмата статия от поредицата представя Тракийската гробница в Казанлък.
Тракийските племена, населявали земите ни много преди първата българска държава да бъде създадена, са оставили редица свидетелства за своето съществуване. Благодарение на откритите тракийски останки от античността съвременната археология открива все повече и повече знания тази епоха. Тракийската гробница в Казанлък е една от най-известните в света свидетелства за живота, бита и културата на тракийските племена.
Тя представлява зидана кръглокуполна гробница, част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Отристкото царство. Датирана е в края на IV век началото на III век преди Христа. От 1979 година е в списъка на Юнеско на Световното културно и природно наследство.Смята се, че гробницата е принадлежала на тракийския владетел Ройгос.
Тракийската гробница в Казънлък дълго време е била скрита под могилен насип. Открите е случайно на 19 април 1944 година от войници, чието любопитство ги накарало да разбият могилата, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им.
Открити са останки от мъж и жена, както и кости на кон. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения. Поради това, че в гробната камера са намерени незначителен брой предмети се смята, че е била ограбена още в древността. Някои предмети са пример за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При извършване на проучвания и снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвопринушение. В насипа е открита и изкусно изработена каничка от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.
Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение. Те са едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 квадратни метра. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд, положен в нея.
Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. В преддверието стените са измазани с глина. На фриза върху източната стена на дромоса са изобразени пеши и конни воини. Сцената възпроизвежда сблъсък между две неприятелски войски. Централно място заемат двама войни, изправени един срещу друг. Единият е облечен с къс червен хитон, на главата си носи жълт шлем. Обут е с червени обувки със заострени върхове. Другият воин стои срещу него и е облечен с къс син хитон и светлосиньо наметало. На главата си има шлем цвят охра. В ръцете си и двамата държат по един крив нож и по две дълги копия. Около тях са представени други пеши и конни войни.
През 1946 година гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 година е преустроена. През 1961 година е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 година ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 година Тракийската гробница в Казанлък е включена в Списъка на световното културно наследство.
С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е проект на архитект Младен Пнчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.
Ако вие любопитно, може да прочетете и други статии от поредицата Мистериозната България:
„Бузлуджа- забравеният паметник“
„Белоградчишката крепост- Геният на римската архитектурна мисъл“
„Храм-паметник „Свети Александър Невски”
„Побити камъни”- Единствената естествено формирана пустиня в България“
„Паметникът на Альоша в Пловдив“
„Паметник на Българо-съветската дружба“
„Нос Калиакра“-Природа, история, митове и легенди в едно
