През последните години здравословният начин на живот и мисълта за него навлизат интензивно както у нас, така и по света. Все повече хора извръщат поглед от наситените с мазнини и калории дюнери, пастички и чипс, а се насочват към натуралните и здравословни продукти, с които ни дарява природата.
Като собственик на джелатерия и майстор сладкар, Савина Николова е дълбоко запозната със сладкарската индустрия и вредните методи, с които борави, с цел по-голямо производство. Затова ги избягва, като вместо това предлага на клиентите си, а и не само, един алтернативен начин да поглезят сетивата си, който не ги заплашва от неприятни за организма последици.
-Савина, завършила си Дигитални медии и реклама в Италия. Как премина от това поприще към правенето на занаятчийски сладолед?
Винаги съм обичала да прекарвам времето си в готвене, но отношението ми към храната се промени драстично когато заминах да уча в Италия и трябваше сама да отговарям за това, което ям. В един момент осъзнах, че прекарвам повече време по фермерски пазари и кулинарни фестивали, отколкото в университета. Инстинктивно се насочих към една доста интересна материя като хранителния маркетинг. Възхищавах се на хората, които приготвят храната ни, така както се възхищавам на креативността и таланта, които стоят зад една гениална реклама, но въпреки това ми се струваше, че и по двете вериги нещо е прецакано.
Не можеш да приготвиш тарт татен с всеки сорт ябълки. Не можеш да си фалшив, защото днес никой не иска да яде просто тарт. Той трябва да е с определено брашно, смляно на определена мелница, изпечен в определена фурна с определена история. Така започнах да се занимавам със сладолед. Не исках да създам поредния пазарен продукт, а нещо истинско, зад което днес мога да застана с чиста съвест и да кажа: “Ние не ви предлагаме просто натурален сладолед, ние ви предлагам преживяване!”
-Разкажи ни за живота в Италия и как италианците възприемат здравословния начин на хранене.
Италианците са много внимателни към произхода на храната и имат много висока култура по отношение на био динамичното земеделие. Трудно е да срещнете човек, който не би обърнал внимание на домати от Пакино, каперси от Панталерия, лешници от Пиемонте, прошуто от Парма. Зад всички тези продукти стои една много силна традиция, пазена от векове. Нещо, което липсва у нас.
-А как го възприемаме българите и имаме ли култура за здравословен начин на живот?
Според мен, нещата в България са доста критични, особено в по-малките градове, което от своя страна е парадокс, защото именно те би трябвало да опазват и следват стриктно традиционните методи на производство. Фактът, че не можеш да си купиш един кашкавал в магазина говори сам за себе си. Българинът е сложил на последен план храната си и нейното качество. Той няма особени претенции и е готов да купи всичко, което му предложат големите вериги с оправданието: „всичко така или иначе е боклук“. Смятам, че ако нямаме претенции и като потребители, и като българи, няма да стигнем далеч. През последните години нещата се променят драстично, особено в по-големите градове, но лично аз виждам по-скоро една мания към отслабване на цената на всичко, отколкото рационална осъзнатост, че храната ни е един от най-важните елементи в живота, че всекидневният ни избор влияе не само на нашето здраве, но и на нашата планета. Вярвам, че хората ще станем по-отговорни към световните ресурси и ще осъзнаем, че природата има определена цикличност, както и нашите тела, която не може да продължим да пренебрегваме.
-Ти се занимаваш с приготвянето на натурален сладолед. Какво означава занаятчийски или, по друг начин наречен, „бавен“ сладолед?
Занаятчийският сладолед е производство над 90% в затворен цикъл. Стремим се да работим основно с био продукти, доколкото е възможно на 0 км. Това означава, че избираме предимно локални ферми. Портокалите и лимоните ни идват от био земеделия в Гърция, разбира се, но това е възможно най-краткият път, с най-малко вредни емисии в транспорт и логистика. Опитваме се да взимаме балансирани решения и най-вече да не правим никакъв компромис относно качеството на съставките. Нещо, което все още трудно се подразбира от голяма част от българските предприемачи. Не можеш да имаш добър продукт, ако не си честен с хората. Рано или късно истината се разбира.
-Сподели ни най-интересните съставки или плодове, които си превръщала в сладолед.
Ще ви учудя, ако кажа, че почти от всичко може да се направи сладолед. Правила съм сорбе от печени домати, солен сладолед със сирене Пекорино, както и класически вариации на торта Гараш или мляко с ориз.
-Кой е любимият ти вкус сладолед и защо?
Любимият ми вкус сладолед е шоколадовият. Кой не обича шоколад? Още повече ако той е един от най-добрите в света. Работим с много известна френска фирма за шоколад, която е категоричен лидер в гурме кухнята.
-Защо, според теб, сладоледът е един от любимите десерти на хората по света?
Защото всички обичат сладолед! Той е кралят на десертите в три агрегатни състояния и балансиран състав от мазнини, протеини и въглехидрати.
-Какво е най-важното когато приготвяш сладолед – усетът, любовта, с която забъркваш рецептата, или кулинарният професионализъм?
Изключително важен е професионализмът и научният бекграунд, който имаш, но не винаги. Страстта е водеща не само в правенето на сладолед, а като цяло в живота. Когато правиш нещата, влагайки 100% от себе си, хората го усещат.
-Като за финал, сподели ни някоя рецепта за сладолед, която лесно можем да си приготвим у дома.
В зимния сезон е много лесно да приготвим сладолед в домашни условия, защото няма да се разтопи бързо. Предлагам една проста и много вкусна рецепта за малиново сорбе. Ще ви трябват 250 гр. замразени малини (препоръчвам малините на Мили Бери), 125 мл. вода, 125 гр. захар, два разбити на сняг белтъка, няколко капки лимонов сок. Всички продукти се миксират в блендер и се изсипват в тава, която се оставя във фризера за около четири часа, след което отново се разбиват в блендер и готовото сорбе се изсипва в кутия. Може да се консумира веднага или да го оставите във фризера за специални поводи.
[wpseo_map id=“3446″ width=“480″ height=“300″ zoom=“-1″ map_style=“roadmap“ scrollable=“1″ draggable=“1″ show_route=“1″ show_state=“1″ show_country=“1″ show_url=“1″ default_show_infowindow=“1″]
