Общинските съветници в Пловдив получават възнаграждение от 831.86 лв. на месец. Към възнаграждението си, те имат право на допълнителни 900 лв., които да изхарчат за представителни разходи. Отделно на тези суми, ние им плащаме разходите за осигуровки, данъци, здравни и командировки. Те имат право да ползват без ограничения на броя и без пари общински имоти, къщи, офиси, бази и сгради собственост на Общината Пловдив.
Общата сума пари (възнаграждение, осигуровки и данъци) за един съветник възлиза на 1274.83 лв. на месец, без представителните разходи. За услугите и експертизата на старейшините, пловдивчани им плащат близо 100 лв. на час. Сумарно разходът, за един общински съветник, струва на данъкоплатеца 61 191.84 лв. за мандат. Общо за 52-ма съветници се отделят 3 181 975.68 лв.
Но тези средства не са всичките, които ние им плащаме. Както споменахме, към основното възнаграждение, всеки съветник има право на допълнителни 900 лв. Тези пари се предоставят, за харчене на съветниците срещу фактури, които се предоставят всеки месец в Общински съвет – Пловдив. По презумпция парите на съветниците се плащат за срещи с граждани, за мероприятия, венци, цветя, консултации с експерти или асистенти. Реално, пловдивчани плащат за съвсем друго.
По информация на медията, общински съветници предоставят фактури за маркови дрехи, бельо, чанти, парфюми, обувки и очила. Други вадят фактури за обяд, вечеря и тържества от луксозни ресторанти. А рекордьор е съветник, който е изхарчил цялата сума за гориво. Това означава, че същият е предал фактура за 300 литра гориво. При среден разход 10л./100 км, се получава, че той е навъртял в Пловдив близо 3000 км за един месец. Фактурирани са също и хонорари за адвокатски кантори, за реклама в медии и външни услуги.
По този начин, един общински съветник в Пловдив, си докарва допълнително разход от още 43 200 лв. в един мандат. Сумарно, 52 –мата съветника, харчат допълнително още 2 246 400 лв. от парите на пловдивския данъкоплатец. Така сумата за нашите старейшини набъбва до 5 428 375.68 лв.
Защо им даваме пари?
Всеки труд трябва да бъде справедливо заплатен. Затова се съгласяваме, че трудовото възнаграждение до някъде е оправдано. Но останалите разходи на съветниците будят изключително възмущение. Отделно на представителните разходи, съветниците получават и пари за командировки и участия в делегации. Тези средства също не са включени в трудовото възнаграждение, нито са част от представителните разходи.
Освен, че им даваме възможността да ни представляват и взимат важните решения, вместо нас ги глезим. Позволяваме им да си купуват маркови, дрехи, аксесоари, обувки. Да обядват и вечерят с нашите пари в луксозни ресторанти и да плащат за своята реклама в медиите. Обикалят България и света с гориво, което им плащаме и получават командировъчни, когато са извън града.
За всичко това, какво получаваме в замяна? Презастроен град, зелени площи превърнати в асфалтови паркинги, общински имоти разпродадени за кооперации. Исторически забележителности и паметници на културата превърнати в халета за строителни материали. Сгради и терени дадени на концесия на близки до властта, за да печелят пари на наш гърб.
Време е тази порочна практика да се прекрати. Стига сме отглеждали безработни хора, чийто единствена цел е да бъдат лобито на определени задкулисни структури. Трябва да се сложи край на безразборните плащания към съветници за представителни разходи. Да се потърси сметка за скъпите рокли, чехли, чанти, бельо, шапки, шалове и часовници. Стига сме им плащали рекламите в медиите, услугите за PR и хонорарите за адвокати и шофьори. Нека да спрем източването на бюджета с командировки, гориво и обслужване на лични автомобили.
Време е да изискаме от тях да наложат контрол над раздутата администрация и да защитават нашия интерес, а не на корпорациите, които им плащат кампаниите на изборите.