За първи път в Пловдив гостува Клубът на пътешественика. Той и съорганизаторът на събитието сайтът за пътешествия и туризъм SlowTravel бяха приютени в бар CraftЪ в творческия квартал „Капана“, където авантюристката Диана Чавдарова ни разказа как в рамките на 50 дни е обиколила 11 държави от 5 континента, с 16 билета за 23 полета. А ние ще споделим историята ѝ с вас…
В края на 2016-та Диана Чавдарова бива съкратена от досегашната си работа. Не го е очаквала, шокът е голям, но вместо да се отдаде на отчаянието тя взима спонтанното решение, че това е перфектният момент да осъществи мечтите си и да обиколи държавите, за които е копняла от години, както и да преодолее паническия си страх от самолети. Съставя първоначален маршрут, в който влизат и страни, които не е желаела, заради икономични причини, събира необходимия си багаж в една раница, който в последствие ще обновява според нуждите си и потегля. В някои от държавите са я придружили приятели, други е обиколила сама.
Китай
Първата спирка на Диана е Полша, но през нея просто преминава и изобщо не успява да я разгледа, затова поставяме началото с Пекин заради Великата стена. Интересен факт е, че за да отидеш е необходима виза, но ако визитата ти е в рамките на 72 часа, това условие отпада. За нейно учудване китайската столица изобщо не ѝ допада. В нея се намира най-големият площад в света, а в зоната за улична храна можеш да хапнеш тарантула, скорпион, бръмбари и подобни. Всички забучени на клечка и всички живи, докато не си ги поръчаш. Чак тогава ги пекат, за да са максимално пресни.
Оказва се, че в Пекин озонът е много замърсен. До толкова, че единственото място, на което обитателите ходят, за да подишат свеж въздух е молът. За добро или лошо на Диана, резервацията в хотела ѝ е сбъркана и за компенсация, освен, че я преместват в по-висок клас хотел, ѝ подаряват безплатна екскурзия до Великата стена. Тя се оказва всичко, което някога си е представяла – величествена, изключително масивна и дълга, истинско архитектурно чудо.
Тайланд
В Тайланд към Диана се присъединява приятелят ѝ Стефан. Два дена прекарват в Банкок – модерен, бляскав, пълен с небостъргачи, sky барове, навсякъде раздават безплатна вода, част от градския транспорт също е безплатен, а метрото им върви над нивото на автобусите. Едно от първите заведения, което посетили е заведение с котки. Поръчваш си питие, а в краката ти десетки пухкави създания. Но не котките, а тигрите са привлекли Диана в Тайланд. Там има парк с тигри, с които можеш да се снимаш за 10 лв. наши пари. Може да се снимаш с бебе тигър, с юноша или възрастен.
Тайланд е известен със своите травестити и жрици на любовта. Когато в семейството се роди момче, родителите имат време до седемгодишната му възраст да решат дали да остане момче или да го превърнат в момиче. Ако изберат второто, почват да го тъпчат с хормони и хапчета, да го възпитават като момиче, да го обличат като такова. Всичко с цел да изхранва семейството чрез най-древната професия. За жалост, подобни експерименти върху организма го изтощават твърде бързо и такива хора живеят до 30-30 и няколко години. От чисто любопитство, Стефан също влиза в подобен бар, в който си взимаш бира и безплатно гледаш шоу. За няма и пет секунди всички жени и мъже са се нахвърлили върху него с услугите си, ядосали са се, че не е заинтересован и са станали агресивни. Така, след няма и три минути, българинът напуснал заведението, без дори да си допие бирата.
Плаващите пазари също са вълнуваща част от култура в страната. Представляват търговци върху лодки, на които предлагат всичките си продукти, включително и храна, която готвят на специално пригодени върху лодката печки.
Камбоджа
До границата на Камбоджа стигат с рейс, след което я пресичат пеша. Веднъж след като се настанили, отиват в ресторант със слабо осветление, в което им се дават менюта и докато си избират вечеря всички сервитьори им висят на главата, вместо да им дадат уединение. Менюто също е доста интересно – бременна крава с манго, боб с боб, жаби с млад банан, мравки със сос и подобни кулинарни изкушения. Диана решава, че просто има някаква спънка с превода, затова си поръчва мравки с телешко и бременна крава с манго. Е, не, няма спънка! Наистина са ѝ донесли мравки с телешко и бременна крава, която се оказва шкембе. За късмет, мравките и телешкото са повече от вкусни.
До храмовете Ангкор най-лесно се стига с тук-тук по 15 долара или с велосипеди, които струват по долар на ден. Изпълнени са с туристи, а за това има причина – най-красивите изгреви и залези в света! Сред калта и водата се струпват хиляди хора, но всичко си заслужава заради магнетичната гледка. Точно там има и сергии, на които в бутилка продават не разхладителни, а бензин, заради липсата на бензиностанции.
Бали
В Бали магията е много разпространена. Хората вярват в енергията, в боговете и навсякъде оставят панерчета с дарове за тях. Във всяко семейство има поне по един „жрец“, а подобна история е разказана на Диана и Стефан от тамошен таксиметров шофьор. Историята за това как дядо му е спрял дъжда на сватбата му. Когато се е женил, силен порой е обсипвал почвата. Дядото се отделил в един по-страничен ъгъл, където никой да не го докосва, никой да не го притеснява и започва да прави своите магии. И наистина дъждът спира точно там, където се провежда сватбата, докато наоколо вали. След време на младоженецът (шофьорът) му става гузно за дядото и отива да му даде храна. Разбутва го, в този момент той губи концентрация и дъждът залива из ведро и над сватбарите.
В Камбоджа също има красиви храмове. Храмове с огромни прилепи и маймуни крадци. Заради тях българката се е простила с обеците си, едвам е опазила и чехлите си. Дори сега, ако се загледате в дясната, ще видите следа от малките зъбки на животинчето.
Австралия
В Австралия се намира най-големият камък в света, с височината на Айфеловата кула. В Мелбърн Диана остава сама, а Стефан се връща в България. Тя пристига там точно в деня на Австралия и попада на пищно пиршество по случай празника.
Градският транспорт в центъра на града е безплатен, интернетът също. Като изключим това, в Мелбърн е безбожно скъпо. На следващия ден е началото на Австралия опън, където играе Григор Димитров срещу Рафаел Надал. Диана не разбира нищо от тенис, цял живот се занимава с баскетбол, но приятелите ѝ постоянно я спамят по чата да отиде, защото това е уникална възможност, която не трябва да пропуска. След дълго убеждаване, най-накрая склонява и си купува билет, който възлиза на 400 лв. Разбира се, в публиката има и български запалянковци, които си проличават само по знамената и по скандиранията в паузите, защото в тенис мачовете трябва да се пази гробна тишина.
Около Айерс Рок – най-големият камък, е 40 градуса на сянка. Заради жегата и пътя много хора са принудени да си взимат платена екскурзия с рейс и коктейл по-късно, която възлиза на 100 долара. Има ръб на самия камък, по който можеш да се покачиш до върха, но се счита за светотатство, защото той е църквата на аборигените. При заминаването си Диана си взима за спомен една шепа пясък от пустинята, който прибира в пощенски плик. Без да осъзнава, този пясък ще ѝ изиграе много лоша шега на по-късен етап…
САЩ – Хавай
На 31-ви януари Диана Чавдарова лети от Сидни за Северна Америка. Поради линията на времето пристига на Хаваите отново на 31-ви. Така тя изживява един и същи ден два пъти…
Именно на хавайското летище я срещат първите неприятности. Всичко поради печатите в паспорта ѝ – които са от преминатите вече държави, включително и от Иран. Това е подозрително за служителите на летището, поради което я отвеждат, затварят я в една стаичка и почват да я разпитват. Разпитват я повече от три часа! Разпердушинват багажа ѝ на съставните му части, намират втория ѝ телефон, който е каширан за всеки случай ако нещо се случи с първия. Реакцията на жената, която я претърсва, е драматично изказаният въпрос: „Защо имаш този телефон?“. Диана ѝ обяснява, както и че в Иран е била на туризъм, на което получава отговор: „Иран не е място за туризъм!“. А когато намира и пясъка става още по-лошо. По закон когато влизаш в Щатите подписваш декларация, че не внасяш и нямаш право да внасяш пръст. Пръстта е близка до пясъка, което кара момичето да се притеснява силно, да се поти от нерви. Почва да си представя как е закопчана в килия, без право на защита, как няма да я пуснат да се прибере. В крайна сметка всичко се разминава, когато разбират, че притежанията ѝ са сувенири. Трудно ги убеждава и, че е българка, защото според тях не прилича на такава, но в крайна сметка получава печат с поздрава „Добре дошли в Съединените щати“.
След като я пускат, отсяда при българка на лодка. Хавай напълно отговаря на славата си с гирляндите, танците, плажния волейбол, сърфа, доброто отношение, но също така през последните десетилетия се развива стремглаво към модернизма, с високите сгради и офис небостъргачи. Това, което е интересно за острова е, че Правителството на САЩ го използва, за да изсели бездомниците си на него. Първоначално може да си помислите, че това е за тяхно добро, но бързо става ясно, че веднъж изселени, те не могат да го напуснат. Не могат да го прекосят, поради океана, и остават там за цял живот. Красива изолация, но все пак изолация.
Мексико
Диана посещава пирамидите в Мексико, които не се оказват толкова вдъхновяващи, колкото очаква. Въпреки това се влюбва в града, в който отсяда. В разрез със слуховете, не е опасно, пълно е с полицаи с автомати, които следят за реда, а хората са повече от дружелюбни. Впечатлена е от пътищата. Можеш да си купиш калъфче за телефон и да платиш с Visa.
Боливия
Боливия е най-високата държава в света. Намира се на над 3000 м надморска височина, поради което човек, който не живее там ще страда от гадене, болка в главата или световъртеж. Въздухът е много разреден, заради което кореняците раздават на посетителите листа от кока, дори в самолета преди кацането, за да приготвиш организма си за височинната болест. Освен листа, можеш да се почерпиш с безплатни шоколади от кока, бонбони от кока, чай от кока. Има разположени доста пунктове за кислород. В Боливия е с две приятелки от България. В Лапас им отнема повече от половин час да изкачат един не особено дълъг наклон. Градският транспорт на Лапас е под формата на лифт, заради множеството наклони.
Целта им в Боливия е Соленото езеро. Около него има хотели от солни тухли, в пълен синхрон с околността. Соленото езеро е повече от прекрасно. То играе ролята на най-голямото естествено огледало на Земята, а по средата му се разполага остров с кактуси.
В Боливия се намира най-опасният път, дълъг 63 км. Той е само от кал, със стръмни наклони, тесен планински проход, точно до пропастта. По него не могат да се разминат дори две коли. В момента е затворен за автомобили, като е проходим само пеш или с велосипеди. Това е и пътят с най-много жертви в историята на цивилизацията. Правилото е най-бавният да се движи от външната страна. Ако падне… ами пада.
Перу
Не може да споменем Перу без да се сетим за Мачу Пикчу. Разбира се заради него отиват и трите момичета. Първото им посещение е на езерото Титикака, където надморската височина също е много висока и защитните кремове са от 70-ти фактор нагоре. На плаващите острови в езерото живее племето аймара, които са избягали в езерото при инвазията на испанците. Пренесли са покъщнината си на сламени лодки и ги превърнали в цели острови от тръстика.
На остров Амантани живее племето кечуа, където преспиват в местно семейство. Посрещат ги облечени в народни носии, които до някъде се доближават до нашите. Нямат течаща вода, нямат електричество, сапунът си приготвят от специално растение. Сапун, който въпреки това пере повече от добре. Нагостили са ги със супа от киноа, ориз, малко царевица и картофи. След обяд посудата не е вдигната, а за вечеря домакинката просто избърсва чиниите в престилката си и пак ги подрежда.
Любопитен факт за островите на Перу е, че почти всеки мъж носи на кръста си чантичка с листа от кока, която сам отглежда. Вместо да се здрависат, те опитват от листата на отсрещния. Ако им хареса, стават приятели, ако ли не, са в лоши отношения. Друг интересен факт е, че там двойките нямат право да стоят без брак повече от три години. Когато минат или трябва да се оженят, или да се разделят.
Деликатес в Перу е морското свинче. То се поднася с главата, което е шок за нашите момичета. От страна на вкуса, не било нищо особено, но като цяло Диана не е впечатлена от нито една традиционна кухня. Вмятам, че в Перу може да ядете лилава царевица или да пиете лимонада от нея.
Ако не знаете до Мачу Пикчу можеш да се качиш пеша по пътека със стълби, но по-добре и удобно е с автобус за 12 долара.. Входът, за да влезеш е доста скъп, но пък цената си заслужава.
Едно от най-вълнуващите преживявания на момичетата е посещението им на Планината Дъга, която напоследък стана доста известна, но до преди време бе тайна за туристите. Скалите ѝ са реално като дъга, с безобразно, безбожно красиви цветове. Уви, когато българките почват изкачването, дълго 8 км., почва да вали, а когато стигат вместо да видят прекрасните цветове, виждат планина, обсипана със сняг. Не им е било писано…
Сега походът е по-лесен. Маршрутът е съкратен на половина и има пътека, за да не газиш в калта.
Така приключва околосветското пътешествие на Диана Чавдарова. Изпълнено с приключение, крадливи животни, проблеми с властите и тенис турнир. Със странна храна и нетипични селища. С пирамиди, легенди и височинни болести. Пътешествие за цял живот. Пътешествие, което вдъхновява и други да минат по същите стъпки, да изживеят същите спомени или да създадат свои собствени…
