В рубриката „Опознай България“ ще ви запознаем с различни местности, градове и села, които сме обиколили, главно за удоволствие. Ще разкрием красивите тайни на родината ни – както известни, така и не толкова познати. Ще намерим градски или природни съкровища. Ще надникнем под всеки камък, ще почетем всяко дърво, ще се полюбуваме на различна архитектура, защото България изобилства от приказни места, с които трябва да се гордеем. Това е рубрика, съчетаваща в себе си история, туризъм, любопитни факти и част от бита на всяка отделна местност.
Продължаваме с една от най-красивите бивши български столици – Велико Търново.
Чували ли сте израза „В Търново има само три посоки – нагоре, надолу и по стълбите“? Вярно е! Ако се съмнявате в думите ми, отидете и се убедете сами.
През 1185 година болярските братя Асен и Петър обявяват края на византийското господство в църквата „Св. Димитър“, като карат народът да повярва в съдбоносните и неземни знаци на светеца и обявяват Търново за столица на Втората българска държава и Княжество България. По това време градът е разположен върху четири хълма – Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград.
Днес Трапезица и Царевец все още са едни от основните туристически дестинации в кръглия град, заедно с Арбанаси. А защо го наричам кръгъл? Защото той е построен на нива около река Янтра, поради което идва и забавният израз за трите посоки. Метафорично Търново е разделен на две основни части – стар и нов град. Истината е, че новата част няма с какво да ви впечатли. Тя е изпълнена с блокове, все още носещи стила на соца, или модерни магазини и търговски центрове. Но веднъж стигнали центъра, ще се потопите в една друга реалност. Реалност на забележителна архитектура и възрожденска духовност. Граничната линия, разделяща двете части е парк Марно поле, където в момента се провежда коледен базар, и театърът „Константин Кисимов“. Ако искате да се отдадете на културни мероприятия, това е вашето място, още повече, че „К. Кисимов“ е единственият Музикално-Драматичен театър в България. В него се подготвят както камерни представления и исторически пиеси, така и оперети, опери и традиционни коледни концерти.
В своята цялост Велико Търново е студентски град, затова нощният живот изобилства. Пълно е с разнообразни заведения от всякакъв вид. Ако искате да поглезите вкусовите си рецептори с кухня от висок клас, ви съветвам да посетите ресторант „Щастливеца“, кръстен на Алеко Константинов. Ресторантът е изискан и със скъпо меню, но все пак веднъж се живее. Ако пък предпочитате нещо на по-поносими цени, ви препоръчвам бирария City pub, която впечатлява със своя рок интериор и жива бира. За десерт може да се разходите до стадиона и да посетите пекарня „Хляб, приятели и още нещо“ на ул. „Никола Габровски“ 29, за да се насладите на домашно приготвени сладкиши и пресни хлебни продукти.
За вечерни развлечения препоръчвам бар „Текила“ или „Хипстер“, който се намира в сърцето на Стария град, привлича посетителите с джаз музика и също предлага над 50 вида жива бира, при това от пловдивските производители на Йегерхоф.
Като заговорихме за Стария град, ако тръгнете по продължението на чаршията ще намерите купища съкровища, кои от кои по уникални. Велико Търново се откроява с ръчните си изработки на… общо взето всичко – бижута, дрехи, картини, посуда, оръжия. По чаршията може да срещнете разнообразие от занаятчии като кожухари, ковачи, пекари, сладкари, резбари, тъкачи, куюмджии и много други.
В непосредствена близост се намират и музеи, галерии и библиотеки, а ако слезете до Конниците, може да посетите Регионалната художествена галерия „Борис Денев“.
Може би най-красивият от музеите е Археологическият, в чийто двор се експонират статуи от римския период. Преди няколко години там дори се изнесе пиесата „Декамерон“ на театъра, за да може публиката да се почувства в автентична атмосфера. Пиеси се изнасят и на Царевец по време на фестивала „Сцена на вековете“. Между другото, всеки последен четвъртък от месеца крепостта е с вход свободен за посетители, но не ви препоръчвам да я посещавате през снежния период, защото е опасно. Най-добрите сезони за разходка на Царевец са пролетта и есента, когато температурите са умерени.
Още много мога да говоря за Велико Търново. От нравите на кореняците, през безбройните паметници, до за мен чудният факт, че всяка кола спира веднъж щом застанеш на пешеходна пътека, а и не само. Явление, което не съм срещала в нито един друг български град. От затишието, съжителствуващо с бурността на младите студенти, до кротките улички на старинната зона, изобилстващи от безброй котки, но се страхувам, че няма да ми стигне пространството да разкажа всичко свързано с този по някакъв начин хладен, но толкова величествен град. Само ще кажа, че където и да ви отведе животът, по каквито и пътища да поемете, единият от тях задължително трябва да ви отнесе до там. Не познавате България, ако не познавате Велико Търново!
