Автор: Гавраил Гавраилов
В рубриката „Опознай България“ ще ви запознаем с различни местности, градове и села, които сме обиколили, главно за удоволствие. Ще разкрием красивите тайни на родината ни – както известни, така и не толкова познати. Ще намерим градски или природни съкровища. Ще надникнем под всеки камък, ще почетем всяко дърво, ще се полюбуваме на различна архитектура, защото България изобилства от приказни места, с които трябва да се гордеем. Това е рубрика, съчетаваща в себе си история, туризъм, любопитни факти и част от бита на всяка отделна местност.
Вълнуващо място за селски туризъм в сърцето на Дунавска България. Сред капански легенди, се усеща космополитния дух на голямата група чужденци, избрали живота на село в най-спокойния регион на Европа. Паламарца е нашето любимо място за семейна ваканция през цялата година. Там ще попаднете на интелигентни хора, които ще ви представят местните традиции и фолклор.
В Паламарца има изключително симпатична къща за гости. Тя е собственост на Крис и Клер – шотландец и ирландка. Те организират там алтернативни еко ваканции, рейки семинари, кулинарни уроци за подготовка на зимнина, летни курсове за отглеждане на био продукти. При тях ще се натъкнете на неподправен селски бит, с необходимите модерни удобства и изключителни кулинарни изненади, като например типична английска закуска. Комплимент за домакините е богатата им библиотека с книги за пътешествия и подробен справочник за възможностите за туризъм в цялата Дунавска равнина, който те са изготвили със собствени усилия. Ако искате да поръчате домашна храна, това също е възможно. Бабите от селото могат да ви приготвят нещо типично за региона, и да ви бъде сервирано в трапезарията на къщата. Например за печен заек по капански се чака около шест часа.
В селото живеят предимно нестандартни хора, които променят представата ни за селския туризъм. В свободното си време Крис, който е археолог, свири на цигулка в самодейната група на читалището за автентичен фолклор, а Клер е рейки мастер и преподава на курсисти от цял свят. Тяхната къща за гости “Дива мащерка” вече няколко поредни години печели доверието на платформата Trip adviser като най-добро място в България за автентично гостоприемство.
Съботните утрини са посветени на пешеходни туристически преходи в околността на селото, откъдето се разкриват гледки към Стара планина и долината на Ломовете. Селото е разположено на специално място, закътано от ветровете и запазено от водните стихии. Както е отбелязано на герба му, възниква през 1573 г.. Според легендата, името му е свързано със съдбата на една красива българска девойка, която била харесана от турски велможа. Тя била сред момите, които жънели в имотите му, но на нея той обръщал по-специално внимание и плащал повече. Завидели ѝ нейните връстнички, взели паламарката ѝ и я хвърлили в пущинака до малък поток. Открай време местността се казва “Паламарката”. А легендите не секнали през годините. В селото всеки си има прякор, местните хора са зевзеци и обичат шегите. Известен е например един Кондю, който има разсадник. Кръстил си фирмата той “Кондюфрут”.
Kапанците са етнографска група, населявала много села в региона, като са съхранили до днес традициите си добре в Паламарца и близкото Садина. Гордеят се, че са преки потомци на аспаруховите българите и затова приготвят особено вкусно кисело мляко. Обичат кулинарните забавления и често стъкмяват общи софри за селските празници. Един от най-тачените дни през годината е Трифон Зарезан, когато се играе мъжко хоро. На Сирни заговезни се правят годежите и се раздава сладък бял булгур. Най-важните християнски празници Великден, Гергьовден и Коледа също се празнуват с пищни трапези. Селския събор е на Димитровден по стар стил в началото на ноември. Тогава се събират няколко поколения капанци и празнуват според древните традиции с типични ястия като пидя, долангач и гюзлеми.
Любопитен епизод от историята на Паламарца е раждането на престолонаследника Симеончо през 1937 г. В същия ден баща му цар Борис Трети провеждал общия кавалерийски преглед на войската в околностите на Паламарца. Радостната вест го заварила сред полето. На същото място днес е възстановена традицията да се организира кушия за Тодоровден.
Ако се озовете на ноемврийския събор, задължително опитайте ястието „раки“. То се приготвя от сушени червени чушки с пълнеж от булгур и ориз. Под стрехата на всяка къща в селото има провесени огромни количества сушени чушки. Те са основен продукт в кухнята на капанците. Ако имате желание да проучите основно темата, потърсете книгата с 118 типични рецепти в читалището. И само тук все още се приготвя едно от забравените вече захарни изкушения на поколения българи- маджуна. Той се вари от камъш. В района се отглеждат много овошки и има огромни масиви от малини. Старите лозя са били изкоренени и земите били засети с малини. Сега оттук се изнасят малини в цяла Европа. А един от най-големите разсадници в страната “Гюрлюк” е по пътя за селото от град Попово.
От Паламарца може да се стигне лесно пеша до Ковачевско кале (3 часа в двете посоки). След направен проект то е възстановено и достъпно за туристи. Намира се на пътя Попово – Бяла. Интересно място за посещение са останките от скалният манастирски комплекс край село Крепча, който е основан по времето на Златният век на българската държава – царуването на Симеон Велики.
Покрай Крис и Клер и тяхната сбъдната мечта за живот сред аромата на дива мащерка, Паламарца вече е международно село. Само за седем години, там са се заселили много семейства от различни европейски и американски държави, като дори има и нигерийци. Двамата вече имат конкуренция в лицето на други предприемачи, които предлагат настаняване в селски къщи за гости, но добър бизнес се прави в истински конкурентна среда.
[wpseo_map id=“4221″ width=“400″ height=“300″ zoom=“-1″ map_style=“roadmap“ scrollable=“1″ draggable=“1″ show_route=“1″ show_state=“1″ show_country=“1″ show_url=“1″ show_email=“1″ show_category_filter=“1″ default_show_infowindow=“1″]
