Пловдивският театър показва I-вата Световна война в последните дни на Димчо Дебелянов

Войната винаги е била една от движещите теми в изкуството. Тя е описвана в книги, изобразявана върху платно, екранизирана, заклеймявана в песни, поставяна на сцена. Войната е тежка тема. Дори да не си я изпитал, няма как да останеш аморфен към силата ѝ, защото тя е носител на разрушението и смъртта.

Да покажеш война в киното е лесно, защото можеш да боравиш с модерна техника и ефекти. С какво борави обаче един театър, който иска да разкаже за войната? Най-вече с човешката история и емоциите, които участниците преживяват. Това ще направи и Драматичен театър Пловдив, който на 23 март ще представи новата си премиерна постановка „Дебелянов и ангелите“. Тя разказва за последните десет дни от живота на великия поет Димчо Дебелянов, в които той се сражава на Южния фронт и там намира смъртта си. Малцина знаят, че Дебелянов сам предрича, че ще бъде застрелян още в първото сражение и точно това се случва. Така поетът си отива от този свят на 29-годишна възраст без нито една издадена книга, а с него кончината си откриват и още много незнайни войници. Превръщат се в анонимни жертви на една идеология, които някои са приемали за висша кауза, а други са нямали избор.

Сега тяхната история ще бъде разказана без ненужен суров буквализъм, с нежните превъплъщения на гарвана и ефирни ангели. Драматургията е съставена от исторически документи, както и текстове от „Слепия градинар“ на Валери Стефанов и „Помни войната“ на Борис Драгнов. Всички те допълнени и оформени от Александър Секулов, с режисьор Диана Добрева, чийто последен труд „Вълци“ я направи любимка на публиката и гилдията.

Трудното при изграждането на постановката за екипа е бил опитът да представят Дебелянов не като поет, а като човек. Народът го определя като тих лирик, но Диана Добрева и Сашо Секулов искат да покажат една негова скрита страна, изпълнена с желание да помогне на родината си. Изтъкан от терзания, любовни неволи и отчаяние, споделено с всички останали войници.

„Когато играеш човек, за когото всеки има някаква представа, нито можеш да го свалиш от пиедестала му, нито можем да му правиш паметник. Трябва да го направиш жив. Този спектакъл е начало на едно проглеждане на самия театър върху литературата на българската култура, защото всички театри обръщат внимание на българските революционери, а не на строителите на културното здание на нашата държава“, споделя драматургът Александър Секулов.

Част от актьорския състав е избран чрез кастинг, а в ролята на Дебелянов влиза младият артист Ненчо Костов, който според Добрева носи същата чистота и светлина като поета. Останалите актьори, които ще му партнират са  Добрин Досев, Симеон Алексиев, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Красимир Василев, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Никола Орешков, Тодор Дърлянов, Троян Гогов, Стилиян Стоянов, Петър Тосков, Мария Генчева, Мария Сотирова, Радина Думанян, Патриция Пъндева.

За сценографията и костюмите се е погрижила Мира Каланова, а за музиката Петя Диманова, макар че Диана признава, че повече се набляга не на музиката, а на общата звукова картина на войната, без да е бутафорна.

Екипът е запазил максимално историческите данни, но пиесата не е представена като документален проект, а набляга на гледната точка на героите.

„Темата е изключително актуална и в момента, защото може да не сме във война, но има вакханалия на идеологии. Има хвърляне на маса от хора срещу друга маса от хора. Не сме почнали с идеята да правим предпоставка между миналото и настоящето, но в процеса на работа видяхме приликата.“

Въпреки тежката задача и сюжет, не целият репетиционен процес е минал драматично. Имало е и забавни моменти, особено когато пловдивски офицер е провел няколкодневно обучение по строева подготовка, защото младите актьори не са знаели как да боравят с пушка. В това отношение по-възрастните имат повече опит и шегите към новобранците не са липсвали.

Предстои да станем зрители на една искрена историческа история, доказваща колко ужасяваща може да бъде войната и колко високо може да полети човешкият дух когато се бори за нещо, в което страстно вярва.