Сагата Пирин: Бетонно чудовище или красив природен ресурс?

Започвам тази статия с ясното уточнение, че не влагам никакви политически пропаганди в следващите редове. Не членувам в нито една организация, била тя екологична или не, частна или неправителствена. Написаното е личното мнение на един журналист, чиито идеали по случайност съвпадат с тези на протестиращите за опазване на Национален парк Пирин и се надявам да са обосновани.

Като за начало ще подчертая, че нито аз, нито протестиращите сме против изграждане на втора кабинка. Да, неприятно е, че туристите трябва да чакат по четири часа, за да се качат на лифта, но някой пита ли се защо? Защо им се налага на чужденците да чакат по толкова много? Защото капацитетът им като бройка не отговаря на капацитета, който Банско може да поеме. Нито като инфраструктура, нито като кореняци, които да им предлагат благата на района, нито като работна ръка, достатъчна, за да ги обгрижва.

За да бъде един туризъм успешен, той трябва да се съобразява с местоположението и ресурсите, на което се развива. Да извлича най-добрите качества на локацията, да ги използва мъдро и креативно, а не да ги похабява с цел издигане на бетонни сгради и хотели. Банско е желана дестинация за отдих, почивка и зимен спорт, защото е тихо, красиво и мирно място. Ако това място се превърне в леден вариант на Слънчев бряг, съвсем скоро туристите, независимо от коя нация са, ще спрат да го посещават, защото всеки предпочита да има гледка към природата, а не към десетки хотели и заведения. Това могат да го гледат и в града. Така, малко по малко, потокът от посетители в курорта ще намалее и никой няма да излезе печеливш – нито дребният търговец, които се надява да подобри бизнеса си, нито крупния предприемач, чийто хотел ще стои празен.

За сравнение: в алпийските курорти е забранено толкова голямо застрояване в определена квадратура. Там хижите и хотелите са на голямо разстояние едни от други именно, за да има баланс в природата. Същата, заради която швейцарските курорти са най-добрите в цял свят. Сега сравнете мащабите на Пирин с Алпите и относителността на застрояване. Не е нужна висша математика, за да се разбере горчивата истина.

Сега по-конкретно по темата. Министерският съвет, концесионерът „Юлен“ АД със собственик Георгиус Георгу и Цеко Минев категорично отричат възможността с новия лифтен възел да се застроят повече от 2% от Пирин планина. 48%-те процента, срещу които всички роптаят, са лъжовни и нереални.

За да проверя фактите се срещнах с Георги Стойчев – член на Управителния Съвет на сдружение „Зелени Балкани“ и с Веселина Александрова – председател на „Да, България“ Пловдив, която за момент загърби политиката и изказа мнението си като професионален адвокат и гражданин.

-Обяснете на читателите ни какъв реално е казусът с тези 48%.

Веселина Александрова: Тези 48% никой не ги споменава в публичното пространство. Никой от управниците не ги обяснява. Всичко тръгва от сега действащия план на Национален парк Пирин, в който чрез таблица 32 не се разрешава строителство, ремонт и реконструкция в нито една от зоните, с изключение на зона 4, която е зона на сгради и съоръжения. Долу са написани кодовете: тире, 1, 2 и 3, които означават първостепенна дейност, второстепенна дейност и потенциално осъществима дейност. До момента първостепенна дейност в зона 4 е била строителство, ремонт и реконструкция. В предходния текст строителство, ремонт и реконструкция е споменато като строителство, ремонт и реконструкция на сгради, пътища и съоръжения.

Според приетото предложение за изменение на плана от 28 декември 2017 година, в точка 5 от същото е посочено, че в  таблица 32 : „ Разрешени дейности на територията на парка“  на ред 9 „Строителство, ремонт и реконструкция“,  в колона, която е „Зона за опазване на горските екосистеми и отдих“ и в зона за туризъм, тиретата се заменят с цифрата 3. Това означава, че строителството, ремонтът и реконструкцията на сгради, пътища и съоръжения са вече потенциални за извършване дейности в зона за опазване на горските екосистеми и в зона за туризъм.

В друга таблица имаме дадени площите на въпросните зони в процентно съотношение. Зона за опазване на горските екосистеми и отдих възлиза на 45,2% от площта на Пирин. Зона за туризъм е 2, 2% и зоната за сгради и съоръжения е 0, 6%. Сумирано стават 48% и това го има на хартия в плана. Всякакви други приказки, ще си останат приказки. Но след пет години, когато всичко изговорено се забрави, чиновникът ще гледа какво е написано. Ще отвори плана, когато има инвестиционно намерение, и ще каже: „А, в зона за опазване на горските екосистеми и отдих е допустимо строителството, чакай да разреша строителство.“ Така става един завъртян кръг. Ще се построят още повече хотели, тези хотели ще доведат още повече туристи, те ще искат още повече ски писти и съоръжения. Местното население няма как да поеме всички и накрая няма да имаме планина, която ги привлича с природата си, а ще имаме един втори Слънчев бряг.

Този проблем е трудноразбираем. Опитваме се да го обясним юридически, но на практика той наистина дава възможност за строителство в тези зони. Има опити за обяснения, че тези проценти били за водохващане, че няма да се разрешава строителство на хотели, но това са само голи приказки.

Георги Стойчев: Да не говорим, че една от лъжите на г-н министъра е, че „Юлен“ АД нямат никакви нарушения, а всъщност повечето им нарушения са свързани точно с водохващане. И са глобени, и им е отказан екологичен сертификат. Има доста документи, които го доказват. Има и актове, и решения на съда. А вместо да бъдат санкционирани и да им се търси сметка, да им се прекрати концесията или да се търси друг концесионер, се търси вариант да им се разширят и узаконят нарушенията. Установено е чрез проверка на Прокуратурата, че концесионерът на своя глава е разширил зоната, която използва, с над 50%. Той има право на 98 ха, а в момента ползва два пъти повече, което е доста голямо нарушение, а държавата не прави нищо. Т.е. ние награждаваме тези, които извършват престъпления.

Веселина Александрова: Още повече, че трябва да разграничим концесионната зона и зоната, в която е допустимо строителство. Зоната на концесионера е едно, но в 48%-те процента е допустимо строителството за всеки, не само за концесионера.

-Има много обвинения към екозащитниците и природозащитниците, че протестите им са платени.

Георги Стойчев: Аз съм част от „Зелени балкани“ и постоянно чувам подобни обвинения в много различни посоки. Това са лъжи и начин, с който хората искат да си обяснят защо други хора излизат на улицата и протестират. Нямам друга логика за нещата.

Не, не сме платени! Всяка година правим протести за Пирин и всяка Коледа управляващите се опитват да подарят планината на концесионера. От 2003-та до 2017-та сме направили над десет протеста.

Преди няколко месеца министърът заяви, че ще провери всички НПО-та и какви пари са взимали. Направи се проверка с Прокуратурата. Провериха се проектите, които са преминали през Министерството на околната среда и информация не излезе. Нищо не съобщиха по въпроса, сигурно защото няма какво да съобщят и не искат да си признаят, че са сгрешили. Нямаше и наказани. Неправителствените организации, които се занимават с опазване на околната среда, помагат на министерството и това трябва да се знае! Те спестяват пари на данъкоплатеца и на министерството. Ако не извършвахме тези дейности, министерството трябваше да ги извършва със собствен ресурс, но тези пари се взимат или от ЕС, или от фондове, които държавата не може да ползва. При някои от проектите има и съфинансиране. Опазването на околната среда е скъпа дейност. Не, че някой си прибира парите. Всъщност те отиват при много хора от изоставащите райони, най-вече в Северна България, но това също са неща, които не са удобни да бъдат споменати.

-В крайна сметка, има ли полза от тези протести?

Георги Стойчев: Както казах, решенията винаги се взимат в последните почивни дни от годината когато текат срокове, в които не могат да се подават жалби, но винаги сме намирали начин да ги подадем и да спрем тези незаконни решения. Или под чисто обществен натиск сме карали правителството да ги отмени. Така че, да, има полза. Гражданското общество е единственият законен начин да се направи протест, в който да си заявиш мнението. Обикновено на тези митинги се събират много хора, а не както някои се изразяват – една шепа. Ние не сме стадо. Хората отиват по убеждения там.

-В момента се водят два контрапротеста. На хората, които не искат да има лифт, и на хората, които искат.

Георги Стойчев: Тези хора не се събират само от Банско, а от целия окръг. Те също имат право да протестират в подкрепа на лифта и в подкрепа на правителството. Надявам се да са отишли там с чиста съвест, но това не означава, че техните убеждения могат да имат законово отражение. В смисъл такъв – аз може да искам да се наруши някой закон, но това не означава, че трябва да се наруши. Всеки има право на мнение, но трябва да спазваме законите.

И не, ние не сме против спорта. Даже напротив, но не е нужно той да е концентриран само на едно място. Екозащитник е и Боян Петров, например, който доста е прославил България като е изкачвал върхове.

-Каква е златната среда, според вас, за да могат всички да са доволни?

Веселина Александрова: Има начин, по който Министерския съвет да угоди и на двете страни. Той трябва да натисне концесионера, за да изпълнява договора си както е заложен. Така ще има туризъм в Банско, няма да има толкова големи опашки и няма да се налага строителство. Категорично заложената възможност за строителство трябва да отпадне, защото тя е едно от нещата, които предизвикаха хората да протестират. Всички искаме развитие на туризма, но това не означава, че трябва да разрушим планината.

-Много хора се питат какво се случва и със сеченето в Родопите.

Георги Стойчев: Проблемът там е, че планината не е защитена чисто законно. Там защитените зони, за съжаление, са малко. Опитваме се да се борим срещу главоломната сеч, но общественият натиск не е толкова голям. Пускат се постоянно сигнали, но се борим с написани заповеди и трябва да си бил на място, за да видиш дали заповедта е изпълнена правилно или не. А там хората ги е страх, защото дървената мафия не е зелена и похватите, които ползва, не са никак джентълменски. А без да има физически човек, който да пусне сигнал, нямаме никакво право да спираме дейностите.

-Ако нещата не се развият благоприятно и строежи започнат, смятате ли да се свържете с ЮНЕСКО?

Георги Стойчев: Миналата година имаше среща с ЮНЕСКО, на която присъстваше дори концесионерът. От ЮНЕСКО съвсем правилно се изказаха, че ако подобна интервенция продължава, планината ще е застрашена и ще я премахнат от листата си за биосферните резервати. Разбирате ли, ние сме отговорни да пазим това природно наследство и то от световно ниво. Там има съобщества, видове, които са запазени от ледниковия период до момента, а ние всячески се опитваме да ги „убием“. Започнем ли да сечем, започнем ли да навлизаме грубо в планината, ще ги унищожим. Ако я запазим в естествения ѝ вид, повярвайте ми, преживяването на нея е наистина вдъхновяващо.