Събитието Европейска столица на културата е едно от най-знаковите, случващи се в Пловдив в последните години, да не кажем десетилетие. То е основна тема за разговори в цялото пловдивско, и не само, общество. Очакванията от инициативата са особено големи, затова ние решихме да започнем поредица, в която ще ви представяме мнението на едни от най-известните културни дейци в Пловдив.
Второто интервю по темата, което ви представяме е със Светлана Куюмджиева. Тя е артистичен директор във Фондация „Пловдив 2019”. Тя е сред експертите, подготвили кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата. Преди да се обвърже тясно с бъдещетето на пловдивското изкуство е организатор и куратор на редица изложби в България и чужбина. Ето какво сподели с нас относно така очакваната 2019-та
-Освен Артистичен директор във Фондация „Пловдив 2019“, сте сред експертите, които подготвиха кандидатурата ни за ЕСК. Какво в кандидатурата на Пловдив успя да надделее над останалите български претенденти?
По време на втория кръг на надпреварата за титлата се включих като част от екипа, който написа културната стратегия на Община Пловдив за периода 2014-2024. Стратегията е синхронизирана в програмата, с която градът кандидатстваше. По този повод се запознах доста подробно с нея.
Както специално се подчертава в доклада на селекционното жури тогава, Пловдив надделява над останалите български кандидати с разумния си бюджет и откровеното поставяне на проблеми в програмата. Градът има много силен презентационен екип, с голяма енергия и самочувствие, както и много опитни консултанти. Това е част от формулата на успеха. „Пловдив 2019“ знаеше, че Европейска столица на културата не е просто фестивал или награда за заслуги и заложи именно на потенциала на инициативата да поставя и решава проблеми.
-Четири години по-късно успяваме ли да изпълним плана, предвиден за развитието на града ни от културна и инфраструктурна гледна точка?
Да, и то понякога неочаквано дори и за самите нас. Програмата на Пловдив е направена с доста въображение. Имало е моменти, в които определени проекти или идеи в нея са ми изглеждали напълно невъзможни за осъществяване. Но през тези четири години партньорите ни и артистите, с които работим, доказаха, че всичко е осъществимо, стига средата да приеме новото и да реагира позитивно. Успяваме да осъществим над 70 процента от предварително заложените проекти като програма, като те ще достигнат своята най-голяма интензивност разбира се през 2019-та.
Що се отнася до инфраструктура, повечето проекти, които бяха заложени в предварителната програма, бяха изпълнени още през първата година. Ако прочетете таблицата с инфраструктурни подобрения в книгата ни, ще разберете какво имам предвид. Предварителният план съвсем не е амбициозен. Но със спечелването на титлата, очакванията нараснаха значително, а и бюджетът от държавата всъщност беше насочен към инфраструктура. Така че сега се работи по-скоро по един значително по-амбициозен нов план.
-Вие сте сред най-изявените лица на българската артистична сцена. Като галерист с богат опит как виждате развитието на художественото изкуство в Пловдив след избора ни за ЕСК?
Визуалните изкуства реагират, както всяка друга сфера на културата. Титлата се явява катализатор за добрите и недотам добрите качества на местната сцена и стимул за изява. Дори и да не са директно обвързани с официалната програма на Европейска столица на културата много галеристи, артисти, организации се активираха в една или друга посока – някои само да критикуват, други да покажат на какво са способни. ЕСК дава видимост и то на много широка сцена. Който го осъзнава, вече прави и инициира събития, най-малкото, за да се възползва. Ефектът по-късно ще остане най-вече за всички тези местни организации и институции, защото Пловдив вече е маркиран на картата като мястото, в което се търси най-вече изкуство и култура.
-Остават само няколко месеца до заветната 2019-та. Какво предстои пред Фондация „Пловдив 2019“ и какви са основните пунктове на развитие, в които трябва да се насочат най-сериозно силите ви?
Остава да се направи и отпечата голямата книга с всички проекти от програмата, да се направи този преход от апликационната книга към книгата с програмата, което ще даде най-сетне възможност за реална равносметка на мнозина. Остават още няколко отворени покани. Трябва да се направи селекция на проектите, които ще продуцираме на реката и Адата до година, защото от резиденцията, която направихме, вече има генерирани доста предложения. Най-важното точно в този момент е откриването, тъй като то остава като образ на целия проект в съзнанието на публиката, независимо колко стотици други събития го следват през годината. Така че в момента сме насочили най-много сили натам, към организацията на откриването.
-Навсякъде в общественото пространство се говори какви позитиви за града ни ще донесе провеждането на тази инициатива. Всъщност, има ли вече реални очертания и очаквания за позитивите за Пловдив от ЕСК? В какво очаквате да се изразят те?
Аз мисля, че ние вече не говорим за тези ефекти на инициативата в бъдеще време. Позитивите за града са налице. Не е моя работа да следя статистиката на икономическите и демографските ползи. Затова не мога да цитирам цифри. Само ще отбележа значително нарасналата популярност на Пловдив като дестинация и то не за друго, а за културен туризъм, както и притегателната му сила спрямо културните и творчески индустрии.
От няколко години, всъщност, държавата и обществото в България насочва немалък ресурс към решаването на пловдивските проблеми. Това не е малка полза за града. Всичко, което се случва или не се случва в Пловдив вече има огромна видимост и трибуна.
-През пролетта имаше редица промени в Управителния съвет на Фондацията, за чиито наложителност липсваше ясна информация. Бихте ли хвърлили повече светлина върху случилото се?
Всъщност промените в УС на фондацията бяха направени миналото лято, има много публикации по темата. Вече мина една година от тогава, като през това време създадохме истински културен център в Тютюневия град, екипът на Фондацията нарасна до близо 50 човека, а програмата нарасна с над 300 проекта, много от които вече са започнали със събития, публиките нараснаха с няколко десетки хиляди. Тоест промените са много повече, отколкото можете да си представите и отколкото се побират в правомощията на УС.
Въпросните промени в УС отдавна са се превърнали най-вече в обект на политическа полемика, която аз всячески се стремя да избягвам. Поради хибридния си характер проектът ЕСК лесно става жертва на политически спекулации, където и да се организира. Добре е поне някой да има спрямо този проект съзнанието, че говорим най-вече за култура и за ползите, които все пак културата може да извлече от всичко това. Защото ми се струва, че по отношение на ползите за обществения или политически имидж на отделни личности достатъчно се говори. Тоест от мен по отношение на УС ще чуете само, че промяна на оперативно ниво и на ниво комуникация няма. Еднакво е усилието да защитавам решенията си по отношение на програмата и пред новия, и пред стария УС.
-Това, че два града са едновременно Европейска столица на културата налага ли конкуренция и съревнование между тях? И ако да, ние как се представяме в това съревнование?
Точно обратното, налага се активно сътрудничество между двата града, за да може да се създаде реална връзка помежду им по време на инициативата. Търси се сродяване помежду им. Философията на всички европейски културни програми се състои главно в партньорството. Това важи с пълна сила за ЕСК. И ние се представяме в това отношение доста добре. С Матера сме в активно партньорство, търсим се и постоянно обменяме добър и лош опит, радости и разочарования. Ако има елемент на състезание, той е в жеста на приятелство към другия.
-Какъв е идеалният завършек на 2019-та, който би накарал вас и колегите ви да си кажете „Добре свършена работа”?
Не ни питайте за това сега. Моментът е толкова интензивен и тежък за всички, че откровено казано не сме способни да визуализираме “идеален” завършек. Сега работим за идеалното начало на годината, това което да отключи програмата за добро и за радост на всичките ни публики, така както сме я мислили и работили с толкова много усилия.