Известният кинорежисьор Алфред Хичкок е роден на 13 август 1899 година в Лондон, Великобритания. След успешна кариера в нямото и ранното озвучено кино се мести в Холивуд . През 1956 година става американски гражданин, оставяйки британски поданик. Кариерата му обхваща около 50 години, през които игражда специфичен режисьорски стил, нареждащ го до славните имената в киноиндустрията.
Във филмите на Алфред Хичкок зрителят е подтикван да се индентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Сцените са конструирани така че да манипулират чувствата на публиката. Чрез новаторски подход в монтажа демонстрира гледната точка на героите. Типични похвати, при изграждането на сюжетната линия във филмите му, са напрегнатите изпълнени с насилие сцени и неочакваният обрат. Криминалните загадки служат за отвлечане на вниманието от психологическото изследване на героите. Филмите му заемат много теми от психоанализата и съдържат сексуален контекст.
Алфред Хичкок е определян като най-вселикият британски режисьор. Режисира повече от 50 филма. Сред най-известните му филми са: „Психо”, „Световъртеж”, „Омагьосаният”, „Да хванеш крадец”, „Ребека”, „Сянката”, „ Набеден за виновен”, „ Спасителна лодка”, „Шантаж” и други.
Известният режисьор е известен и като водещ на телевизионното предаване „Алфред Хичкок представя”. Вижте част от великите му мисли за киното и живота, подплатени с присъщите му ирония и чувство за хумор.
„ Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.”
„Няма нищо по-страшно от затворената врата.”
„ Любовта е като партия бридж, в която всички блъфират – мъжете, за да спечелят, а жените, за да не загубят.”
„Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш.”
„Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.”
„Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.”
„Най-добрите актьори, разбира се, са на Дисни. Слабите актьори просто ги трие.”
„Във всяко общество има две групи, чието поведение не се приема и се осъжда от болшинството – това са тийнейджърите и призраците.”
Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея
„Телевизията върна отново убийството у дома – там, където му е мястото.”
