В края на март великаните в българската музика – FSB ще пристигнат в Пловдив за грандиозен концерт в Комплекс С.И.²Л.А. Музикантите, с дългогодишна кариера зад гърба си, са любимци на поколения меломани, а музиката им и до сега си остава една от най-признатите в родното творчество. С множество признания и албуми, излезли извън границите на страната ни, FSB са доказали, че всичко е възможно с амбиция и огромен професионализъм.
По случай предстоящия концерт се свързахме с Константин Цеков, Иван Лечев и Румен Бояджиев, които ни споделиха част от мислите си за музикалната индустрия, успеха и пловдивската публика.
-Здравейте, момчета. ФСБ е създадена като студийна група към „Балкантон“. Припомнете на читателите ни как стана всичко и как точно вие бяхте избрани за нея.
Константин Цеков: Да! Ние бяхме привилегировани да бъдем избрани за студийна група на Балкантон, като в началото бяхме само трима – аз, Румен Бояджиев и Александър Бахаров. А по-късно в процеса на работа, към нас се присъединиха Петър Славов и Иван Лечев.
Иван Лечев: Аз по това време бях в казармата и приет студент в Музикалната Академия. Малко след като се уволних, Сашо Бахаров ми се обади и ме извика на запис в студиото. Спомням си, че ми беше нотирал цялото китарно соло на песента “Hotel California” на “Eagles”…Това беше първият ми студиен запис и първата ми съвместна работа с ФСБ.
-С какви надежди и нагласи влезнахте в света на професионалното изкуство?
Румен Бояджиев: Искахме да бъдем музиканти-професионалисти. Искахме да изучим музиката, да получим професионален ценз и подготвени на високо ниво да се огледаме за свои съмишленици. Това сме искали и това ни събра. То е, което ни събира и държи заедно и сега.
Константин Цеков: Просто ние не само си вършехме работата, а я вършехме професионално, тъй като бяхме възпитаници на Българската музикална консерватория и всичко, което се случи след това доказа, че сме били на прав път.
Иван Лечев: При мен началото беше малко по-различно. В началото просто гледах да правя това, което се искаше от мен, по възможно най-добрия начин. Впоследствие започнаха да ми възлагат и цели аранжименти и така, малко по малко, се запалих и да пиша музика. Освен това все повече започнах да се налагам като соло-китарист.
-През първите две години от кариерата си записвахте кавъри. Сега, като музиканти с огромен опит зад гърба си, какво бихте казали за кавърите – те компромис ли са за изпълнителя или не?
Константин Цеков: С изключения на един експериментален албум, винаги сме правили само своя собствена музика.
Иван Лечев: Според мен всеки, по един или друг начин, трябва да мине през свирене на кавъри. Това е начин да навлезеш в нещата, учейки се от най-добрите. Въпросът е да не си останеш с тях, а от един момент нататък да започнеш да търсиш собствен стил, свое място под слънцето. Точно това е всъщност най-трудното – да станеш разпознаваем в океана от музика, която се създава всеки ден по света.
–Като че ли все повече млади банди правят точно това – трибюти на вече утвърдени изпълнители.
Румен Бяджиев: Така е поради факта, че времето, в което живеем не предразполага за творчество. Имам предвид, че художествената абстракция не е на преден план в мисленето на хората. Познатата музика е на преден план, затова трибютите са на дневен ред.
Константин Цеков: Жалко е за младите. Никой няма да бъде запомнен с това, че прави кавъри или трибюти, а винаги ще има шанс да бъде запомнен със своя собствена музика.
-Константин и Румен, вие сте главните вокали на групата. Как се разбирахте кой коя песен ще пее?
Константин Цеков: Първо ние двамата сме авторите на музиката на ФСБ. А що се отнася до това кой коя песен ще пее, го решаваме на по-късен етап в процеса на аранжирането на самата песен.
Иван Лечев: В моя случай директно ми се възлага партия, обикновено речитатив, поради специфичния ми глас. А всъщност съм централен бас
-Всички участвате и в отделни артистични проекти. Какво е усещането когато след дълъг период от време се завърнете един към друг?
Иван Лечев: При всички положения, основният приоритет в моя живот е ФСБ. Всички други проекти, в които участвам, се съобразяват с това.
Константин Цеков: По време на паузите, които сме правили с ФСБ, аз винаги съм имал доста богат и наситен музикален живот – издавал съм самостоятелни студийни албуми, писал съм много музика за филми и театри. И затова срещата ни след такива паузи винаги е била много интересна, защото е била свързана с правенето на нови парчета или нови концерти.
Румен Бояджиев: Усещането е приятно, отпускащо и удовлетворяващо. Виждаш прекрасни себеподобни, с които разговаряш на един език.
-По повод самостоятелните проекти, няма как да не попитам Константин какво беше да излезеш на сцена, но не музикална, а театрална? Сигурно не малко хора помнят, че заедно с Рашко Младенов направихте невероятния спектакъл „Ла“.
Да, за мен това беше голямо предизвикателство. Най-странното е, че тази пиеса я играем вече седма година. Все още имаме успех и все още ми е интересно.
-Всъщност, всеки музикант трябва да е и малко актьор, нали?
Константин Цеков: Това се подразбира.
Иван Лечев: Е, не е задължително, но помага. Нали съм женен за актриса.
-Вашите най-големи хитове като „Високо“, „След десет години“, „Обичам те до тук“, носят не малка доза философия и послание. Винаги съм се чудела какво е посланието на „Пъпеш“, която дори няма текст.
Румен Бояджиев: Пиесата Пъпеш е музикална шега. Една музикантска закачка с нашия фолклор. Популярността на “Пъпеш” показва, че хората се радват на такъв хумор, независимо дали разбират посланието.
Иван Лечев: И според мен “Пъпеш” е една майсторски измислена музикална закачка. Въпреки че в нея си пада и яко свирене.
Константин Цеков: В музиката посланието е самата музика, все едно дали има или няма текст. Особено типичен пример за това е джаза или класическата музика.
-Какво е мнението ви за сегашната музика, сравнявайки я с вашата и на ваши колеги?
Иван Лечев: Аз по принцип не обичам обобщенията, особено имайки предвид гигантското количество музика, която се създава по света и у нас. Според мен винаги е имало и ще има както качествена, така и по-ширпотреба музика. Лаская се да смятам, че участвам в създаването на качествената такава.
Румен Бояджиев: Няма сегашна и минала музика. Музиката е талантлива или бездарна. Талантливата се помни с векове, а другата се забравя. Аз мога да кажа, че не харесвам по-голямата част от музиката, която създават днес моите млади колеги. Дано времето ме опровергае.
Константин Цеков: Аз никога не бих сравнявал нашата музика с музиката на колегите, защото всяка музика носи свое послание.
-Реално как се поддържа музикална кариера в България, която трае вече 40 години?
Румен Бояджиев: Усетиш ли, че хората ги е грижа за това, което правиш, ти започваш да създаваш все повече и повече музика за тях и те са ти благодарни. Когато това продължи с години, то се нарича музикална кариера.
Константин Цеков: Ние вече 40 години си вършим работата и, слава Богу, до днес нашата музика продължава трайно да е в ефира на всички медии, а концертните ни зали са препълнени. Така се поддържа музикална кариера.
-През 2010 година бяхте наградени с орден „Златен век“ за изключителен принос към българската култура. Това е огромна привилегия, но не е ли също така и огромна отговорност към следващите поколения?
Иван Лечев: Отдавна сме си поели отговорността към поколенията.
Константин Цеков: Ние имаме безброй награди, но според мен огромната привилегия не е в тях. Привилегията е в това да си вършиш с любов и професионализъм работата. Да доставяш радост на публиката, заради която правиш всичко това и по този начин да остане музиката ти и за следващите поколения.
Румен Бояджиев: Аз чувствам отговорност не затова, че са ни наградили със “Златен век”, а за това, че моята мисия е да правя музика по начина, по който вярвам. С ФСБ не се срамуваме от нищо, което сме създали и това ни прави отговорни към бъдещето.
-Вие сте и единствената българска група, която някога е получавала „Грами“. Как промени животът ви това постижение?
Константин Цеков: Това наистина е огромно признание, но както казах по-горе –наградите за нас са без особено значение, защото ние просто си вършим работата.
-Взимали сте и участия на много световни рок фестивали. Какво е отношението на чуждестранните изпълнители към българските творци?
Иван Лечев: В музиката няма значение откъде си, а какво можеш. Това ѝ е най-хубавото.
-На 31-ви март ще изнесете концерт в Пловдив, в залата на Комплекс С.И.²Л.А. Какво да очакваме от събитието?
Константин Цеков: Пловдив е един от любимите ни градове, така че за нас е огромна отговорност да свирим отново пред любимата си публика. Благодарим специално на целия екип на Комплекс С.И.Л А. за любезната покана да свирим в тази великолепна зала!
Иван Лечев: Хората могат да очакват сто процентов концерт на ФСБ, страхотни звук и осветление и много хубава музика!
-Различно ли е да свириш в Пловдив, в сравнение с другите български градове?
Румен Бояджиев: Пловдив е град, който ние обичаме. По всичко личи, че и той ни обича.
Иван Лечев: Според мен Пловдив е градът с най-страхотната публика в България.
-Като за финал пожелайте нещо на читателите ни, а с вас ще се видим на 31-ви.
Константин Цеков: С нетърпение очакваме срещата с почитателите ни, а на тях пожелавам много здраве и дръзновение, въпреки интересното време, в което всички ние живеем.
Румен Бояджиев: Нека опазят красотата на Пловдив в душите си, колкото може по-дълго.
Иван Лечев: Пожелавам на всички да изживеем заедно едни прекрасни мигове с музиката на ФСБ
PlovdivTown е официален медиен партньор на концерта на FSB в Пловдив
