В поредицата „Мистериозната България“ ще ви запознаем накратко с 12 удивителни, чудати и на моменти необясними местности от нашата родина. Места, които са енигма не само за нас, но и за останалия свят. Места, с които можем да се гордеем и които отварят в съзнанията ни въпроси.
Петата статия от поредицата Мистериозната България е за Катедралата „Свети Александър Невски“
Решението за изграждане на паметника Храм-паметникът „Свети Александър Невски” е взето през 1979 година по време на Учредителното събрание в Търново по редложение на Петко Каравелов. Дадени са няколко предложения за местоположението на паметника. Първоначално е избран Търново, но след като София става столица на България Първото обикновено народно събрание решава храмът да се построи в столицата. ” Той е катедрален храм на българския патриарх. През 1955 година е обявен за паметник на културата от национално значение. Около храма има площад, носещ същото име.
Храмът е вдигнат с доброволни дарения, възлизащи на 1 900 000 лв. Основният камък е положен тържествено на 3 март 1882 година. На тази дата се навършват четири години от подписването на Санстефанския договр. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.
Храмът е посветен на Александър Невски, който е известен с победата си над Тевтонския орден в битката при Чудското езеро. Провъзгласен е за светец от руската православна църква. Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя-Освободител.
Храмът е по проект на руския архитект Професор Александър Померанцев, с помощници руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев. Издигнат е на най-високото място по онова време в София – 552 метра надморска височина. Първият проект изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е готов през 1898 година. Строежът на храма започва през 1904 година и е завършен през 1912 година. Храмът е осветен на 24 август 1924 година.
Храмът представлява внушителна петкорабна кръстокуполна базилика в неовизантийски стил. Има множество куполи, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол. Вътрешността му е разделена по дължина на три части- нартекс, централна част и олтар. Централната му част е съставена от пет кораба по В подземния етаж на храма се намира крипта, която първоначално била предназначена за гробница, но през 1965 година е превърната в музей за средновековно и антично изкуство. Той е филиал на Националната художествена галерия, където са експонирани едни от най-красивите български икони и стенописи от XII до XIX век. Камбанарията на храма е висока 53 метра и има 12 камбани. Най-голямата тежи близо 12 тона, а най-малката – 10 килограма, като общото тегло на всичките е 23 тона.Най-забележителната външна характеристика на храма са позлатените му куполи.
При вътрешната украса на храма са използвани изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамор, оникс от Бразилия, алабастър и други. Подът на храма също е покрит с разноцветни италиански мрамори във вид на мозайки. Храмът побира 5000 души, колкото най-голямата зала на НДК.
В хода на Първата Световна война България и Русия застават на противоположни страни. След като руската флота бомбардира град Варна на 14 октомври на 1915 година, правителството на Васил Радославов, взема решение за преименуването на храм-паметника в „Св. Св. Кириел и Методий“. След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението на правителство с гласовете на проправителственото мнозинство на 4 март 1916 година.Промяната на наименованието не се възприема трайно. През 1920 година отново е върнато първоначалното име на храма „Св. Александър Невски“
С площта си от 3170 m² при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров. Храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 година а през 1955 е обявен за паметник на културата с национално значение. Църквата е списъка на „Стоте национални туристически обекти“.
Ако вие любопитно, може да прочетете и други статии от поредицата Мистериозната България:
„Бузлуджа- забравеният паметник“
„Белоградчишката крепост- Геният на римската архитектурна мисъл“
„Побити камъни”- Единствената естествено формирана пустиня в България“
„Тракийската гробница в Казанлък“
„Паметникът на Альоша в Пловдив“
„Паметник на Българо-съветската дружба“
„Нос Калиакра“-Природа, история, митове и легенди в едно