След по-малко от година Пловдив ще има първия си парад. Озаглавен е Айляк парад и ще представи различни аспекти на така присъщия за града ни Айляк.
Айляк парад е общностен арт-проект на Фондация “ЖАР театър-изкуство-култура”, част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, който се осъществява с финансовата и логистична подкрепа на ОФ „Пловдив 2019“. Партньори в този проект са Читалище “Възраждане’1983” – Старинен Пловдив, НЧ “Младост’1983” – Пловдив, НЧ “П.Р.Славейков’1908” – Пловдив, НЧ “Назъм Хикмет’1922” – Пловдив и НЧ “Н. Вапцаров’1928” – Пловдив, 11 ОУ „Душо Хаджидеков“ – Пловдив, ЦПЛР ОДК – Пловдив, КСУ „Олга Скобелева“ – Пловдив, както и с международните партньори: Handmade Parade- Великобритания и Stalker teatro- Италия.
За да ни разкажат повече за предстоящия Айляк парад и за дейността си, се срещнахме с организаторите Пламен Георгиев и Елена Пападопова от Фондация “ЖАР театър-изкуство-култура”.
-Как ви дойде идеята за Айляк парад и какво по-точно ще представлява той?
Идеята дойде от кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата. Айляк философията, този специфичен за пловдивчани поглед върху живота и умението да му се наслаждаваш, да кажеш стоп на проблемите за известно време и да се отдадеш на реална, истинска почивка са заложени в самата кандидатура. И двамата много обичаме Пловдив, особено в тази му част. Ние сме театър, който се занимава с представления на открито, на специфични пространства, използваме огън, големи кукли, кокили и карнавални техники и не бяхме правили парад в такъв мащаб. В последните години участвахме в подобни паради в Англия и много ни се прииска да има такъв и в България, защото става дума не просто за манифестация или шествие, в което някой си наема костюм, а за спектакъл, в който отделните части са обединени от една обща идея. Става дума за общностен проект, в който всеки сам си е изработил неговата част от общото, за да може накрая да се получи празник.
-Кога ще се състои парадът? Разкажете ни за част от пърформансите, които ще се включат в него.
Големият Айляк парад ще се състои на 4 май 2019 г. и ще премине по цялата Главна улица. Целта ни е да привлечем 200-250 човека, които да се включат. Работим с различни вокални партньори, читалища и учебни заведения от града. Особено важни са свободно включителите се граждани, семейства, хора на различна възраст, както и самоорганизиралите се групи – музиканти, танцьори, хора които се интересуват от приложни изкуства, защото една от най-важните страни на парада е неговата социална функция. В отворените работилници се включиха не малко хора и започна да се изгражда една общност, едни приятелства. Въртят ни се различни идеи в главата, търсим и ще търсим хора с различни творчески възможности. Парадът е жив организъм, който се носи като лавина, а ние каним хора и се опитваме да ги свържем в обща концепция. Това, което ще се случи все още не е толкова ясно, ние насочваме движението, но до голяма степен крайният резултат зависи от участниците.
-Вие не сте пловдивчани, но в последните месеци често идвате в града, водите уъркшопи, провеждате срещи с кореняци на различни теми. Усетихте ли вече спецификата на „айляка“?
Това е много интересен въпрос. Беше ни любопитно да разберем какво точно представлява айлякът, как хората го възприемат, да стигнем до тези подтеми, които ще са в центъра на различните части на Айляк парад. Много интересни бяха дискусиите, които проведохме. Чухме страшно много случки, мнения, дори диспути около айляка. Дали е добро или е мързел, дали е свобода, кеф или показност. Във всички разнообразни мнения, ние не търсим само едно, което да изберем, а напротив, търсим богатството в тях, което е перфектно за един парад. Открихме много интересни неща за историята на Пловдив, които са обединявали хората от различни социални прослойки и възрасти. Неслучайно айлякът е толкова популярен и е част от пловдивската култура. Когато идваме от София и влезем в града, се отпускаме. Времето ни тече по-спокойно, темпото и напрежението са различни. Убедени сме, че този проект ще има отражение дори върху личния ни живот и то в положителна насока.
-Когато говорим за паради и карнавали, се сещаме за Венеция, Рио, Бенш, Ница, Берлин. Мислите ли, че Пловдив може да се нареди достойно до тези пищни на цветове и изкуство формати?
Карнавалната традиция не е много развита в България. Има карнавали в Габрово, Шумен и Русе, но те са различни. Габровският, например, е сатиричен карнавал, той е съсредоточен върху политическата сатира, върху слабостите на деня. Колите там се правят от специално наети професионалисти. Те не са центрирани върху определена тема. В Бразилия карнавалът е съвсем различно нещо. Там има състезателен характер, има жури, а този, който спечели първо място получава голяма подкрепа за дейността си, включително икономическа.
Не е невъзможно да се наредим до тези карнавали, но няма да стане веднага. Идеята ни е Айляк парадът да се превърне в традиция, да се осъществява през една година. Това ще се случи, ако намерим сподвижници и хора, които искат да го подкрепят за напред и след няколко издания да придобие тази пищност. От една страна парадите са нещо ново за България, но от друга виждаме, че има афинитет и радост от това, което се случва. Нашите сподвижници от Handmade парад в Англия също са започнали с малка група участници, а в момента целият град живее с този парад и идва на отворените уоркшопи. Това изисква време и осъзнаване. Самата общност и управленческо тяло трябва да го подкрепи. В момента имаме шанса да го правим с фондация „Пловдив 2019”, без тяхната подкрепа би било немислимо. Чисто логистично, мястото, където да се изработват маските и костюмите, се оказва от много важно значение за осъществяването на карнавала.
-Както казахме, карнавалът е нещо сравнително непознато за българина. Какви са очакванията ви за реализацията, интереса и възприятието на жителите и гостите на града?
Не е съвсем непознат, но представата не е достатъчно развита. Особено това, което ние искаме да направим, защото целим да създадем спектакъл. Не тръгнахме с големи очаквания, не знаехме какво ще се случи, очаквахме да е предизвикателство, но се оказва, че е интересно за хората. В последната седмица, за три дни, желание да се включат проявиха двадесет и пет човека. Всички са разбрали от различни места. Те са свободни участници, които са най-сладките, защото са много мотивирани. Идват хора, на които наистина им е любопитно и искат да се занимават. Желанието и целта ни е да създадем връзка между общността. Виждаме, че това не е непостижимо.
-Има ли почва изкуството в България, още повече такова, което би следвало да е отворено към целия свят?
Почва има, друг е въпросът каква е тя. Трябва ли да се тори и как трябва да се разработва. В България има много креативност, много идеи. В така наречения независим сектор сме свикнали да работим здраво и знаем, че са необходими доста усилия да направиш това, което искаш, но пък след това му се радваш много. Докато има хора, които го правят ще има почва.
Наскоро работихме по едно изледване върху меценатството и финансирането на културата, от което се разбра, че България е много назад в този аспект. Изниква въпросът до колко културата е важна за цялото ни общество и главно за тези, които ни управляват. Не сме песимисти, защото когато започнахме, преди 25 години, нямаше субсидиращи програми. Ние се занимаваме с бутиково изкуство. В началото ни се налагаше да работим в чужбина, за да можем да се връщаме тук и да създаваме изкуството си. Постепенно нещата започнаха да се променят. Бизнесът започна да се включва, появиха се млади бизнесмени, които разбират значението на изкуството. Смятаме, че човек трябва да бъде много креативен, не само артистично, но и в намирането на ресурси за развитието си. Хората на изкуството, които трудно се реализират, трябва да търсят нови възможности.
В административно отношение има какво да се желае. Когато се разпределят пари от бюджета или се дават пространстава за ползване, не трябва да се отнасят с нас като с придворни артисти. Това всъщност са пари на данъкоплатците и когато някой е спечелил тези пари, то е защото е представил качество, а не защото някой е решил да му ги даде. Трябва да се промени мисленето и отношението към хората на изкуството. Специално искаме да отбележим, че в лицето на фондация „Пловдив 2019” срещнахме хора, които наистина искат да направят нещо, отворени са и желаят да ни подкрепят.
-Какво целите да постигнете с иновативния проект Айляк парад?
Ще сме щастливи, ако наистина се случи така както сме го планирали. Хората да го усетят и припознаят като празник за града. Другото, което желаем е да се получи устойчивост, да оставим следа и хората да искат да го направят отново.
-Коя от всички „айляк случки“, които ви разказаха на срещите с различни части на обществения живот в Пловдив, ви направи най-силно впечатление и защо?
На срещите идваха помнещи хора, по-възрастни. Разказаха ни как е имало обичай в събота и неделя хората да се организират, да напълнят колите с храна и да излизат на излет по бреговете на река Марица. Тези, които са нямали коли са бивали поканени от съседите си, които имат. Прекарвали са деня заедно. На специално място е била оставяна храна за хора, нямащи възможност. Идвали са музиканти, певци и танцьори и делникът се е превръщал в празник. Имаше и други истории, представящи айляка, но най-силно ни впечатли социалният аспект на тази случка. Ясно е, че богатите хора са можели да си позволят да излязат на излет със семейството и приятелите си, но това, че са оставяли част от храната си за тези, които не могат да си го позволят и да ги приобщят към празника е нещото, което най-силно ни впечатли. Това чувство за общност много често се губи днес. Забравяме, че финансовите възможности, социалният статус и образование са без значение, защото всички сме зависими едни от други, по един или друг начин.
-Вие преживяхте ли своята „айляк случка“ вече?
В момента преживяваме една такава – стоим и си говорим спокойно. Айлякът лека по-лека се процежда в нас, но искаме да отговорим на този въпрос накрая. И двамата обичаме много Пловдив и бяхме страшно щастливи, когато разбрахме, че нещата ще се случат тук.
[wpseo_map id=“3554″ width=“400″ height=“300″ zoom=“-1″ map_style=“roadmap“ scrollable=“1″ draggable=“1″ show_route=“1″ show_state=“1″ show_country=“1″ show_url=“1″ show_email=“1″ show_category_filter=“1″ default_show_infowindow=“1″]
